Розата е нашата царица,
жив извор на небесна красота,
Тя е на природата девица-
чиста и невиждано добра.
Тя символ е на моята Родина-
най-прекрасна и мистична на света!
Възвишена с тъй нежна топлина
тя образ е на свята женска красота,
обречена на майката Земя!
Родена от горещите целувки
на Венера с нейния любим,
тя носи любовта човешка
в един божествен цвят ,
в аромат тъй несравним!
И още Клеопатра , Афродита
издигнали я в култ на любовта!
И до днес е тя честита и
първа хубавица на света!
Розата е като нашата шевица
понесла на рода ни вечността!
И нека да я пазим като зеница ,
като зората на нашите деца!
Еми/Ema
Такава звучна, нежна и пъстра поезия е радост за душата.
Прочетох стихотворението “Роза” и в душата ми стана някак по-топло, усмихнах се и си представих полетата с ризи край Казанлък, аромата им…
Пиши, Еми!